За правата, употребата и злоупотребата

* Ръкоделията в този блог са продукт на авторско право и учтиво моля всяка употреба на снимки, текстове или части от текстове да бъдат съгласувани на посочените начини за контакт!

email: tsvetkashka@gmail.com
mob.: +359 887 871423

сряда, 19 юли 2017 г.

reuse & recycle

И така, винаги е добре да знаете, че имате едни любими дънки, риза или друга част от гардероба ви, с която... след дълги години вярна служба няма просто да се разделите. Е, ще се разделите, но не съвсем. Ще промените основното им приложение просто... Та, така, този пост е за още една идея по темата: как можете да продължите "живота" на любимите си джинси. В случая - като ги направите част от новия ви несесер. Още повече -- хрумвало ли ви е, че винаги е по-добре да имаш един джоб повече (отколкото по-малко, например)?
Необходими съставки:
* чифт стари (по възможност любими) джинси
* памучни платове
* цип с дължината на несесера, който ще шиете
* чуден гръб (в моя случай памук-полиестер, който ми напомня на черга... някак и тя с романтично-ретро звучене ми се е набила в съзнанието) 



Харесвате си джоб от дънките -- онзи, който най-ви допада. Друго условие няма. По възможност избягвайте частта около колана (в случай, че шиете на домашна машина, а не на професионална такава -- за последните няма никаква трудност да мине през колана на джинсите ви)




Използвайте различните малки детайли, които намерите по старите ви джинси -- включително етикетчета -- идеални са за носене на химикал към новия ви несесер. 
Всичко е въпрос на въображение... използвайте го! И споделяйте новите си модели :) 
Това са моите. Разбира се, ще има и други.
Дотогава -- дерзайте!
https://www.facebook.com/pg/malukindian/photos/?tab=album&album_id=204330772919588


четвъртък, 22 юни 2017 г.

Екопринт


От няколко месеца, драги, вкъщи съм затрупала с всевъзможни листа. Прясно набрани и хербаризирани. Освен това по веднъж седмично се случват експерименти в кухнята - подреждам листата върху памучни платове, мажа с химикал и варя... После следва търпеливо чакане - между ден и два, за да видя каква точно съм я свършила. 











Така беше и с шала. Мдааам, правилно четете. Уших шал, на кръпки и с екопринт (отпечатъци от листа на тетра, орех, здравец, гинко билоба, роза и смокиня). За едно специално другарче и много специалния й рожден ден.
Забравих да отбележа, че отпечатъците се фиксират все пак - с ютия... и са готови за разходка. Оттенъците засега са в златисто, кафяво и зелено - като цветове при мен.
Дали се замислям за още шалове на кръпки и отпечатъци?! Да. И не само за шалове... Ще има и още експерименти, обещавам!

петък, 9 юни 2017 г.

Cardio... тема или: за книгоподвързиите от сърце

Обичам това, което правя, драги ми. Доста го обичам. Толкова, че наистина влагам цялото си сърце при разработването на нови идеи, рисунки и кройки за шиене... На есен ще станат тъкмо седем години.
За тези седем години анатомичното сърце, като мотив от работата ми, не ме е изоставяло. Виждам го в различни форми, размери и цветове. Понякога се възприема по-добре, често - доста плахо... и най-вече с притеснение. Преди три години уших една анатомична валентинка за вечната и безценна половинка до мен. И понеже знаех, че той ще ме разбере, почнах плахо да скицирам идеите си. Днес нямаше да са такива, каквито ви ги показвам, ако не бях критикувана за пропорции, симетрии, светлосенки и всичко останало... И сега имат своите кусури, но за мен са ценни. И красиви. И смятам да продължа серията... Още повече, имам да правя специална подвързия по темата. За кардиолог. Каква по-голяма радост, сещате ли се?








Обещавам да ви държа в течение, щом се появи нова идея по темата...
А дотогава -- ако някоя от тези подвързии за книги ви е легнала на сърцето, то можете да ми пишете: tsvetkashka@gmail.com. Или да последвате работата ми...
https://www.facebook.com/malukindian/


вторник, 4 април 2017 г.

За колко време се създава едно шалте?


Честно казано, мили мои, изпитвам истински трудности да отговоря на въпроса: колко време ми е необходимо, за да направя едно шалте? Затова реших, че е добре да ви разкажа за етапите по създаването на един куилт. Или поне какви са етапите в моята работа. И така: 
1. За да започна да обмислям и скицирам идеята в главата си, най-често се нуждая от информация -- за кого е шалтенцето, какви са предпочитаните от вас размери, та дори и цветове
2. Следват скици, купища листове, които не са одобрени в главата ми... нови скици, мащабиране (т.е., точни изчисления колко голям трябва да е всеки квадрат, триъгълник и апликация от шалтето), после оцветяване (купих си великолепни акварелни моливи и мисля, че това вече е любимата ми част от цикъла) 




3. После се започва едно прехвърляне и премятане на наличните платове. Разгъване (за да видя с какво количество разполагам... при все че съм почти наясно с всеки един) и прилежно сгъване (на проверените вече), подбор на подходящи и отхвърляне на неподходящи цветове и десени... И най-сетне -- търсене на нови, които съм проследила, че добри хора са внесли в България или такива, които съм харесала в любими сайтове и онлайн магазини, но по една или друга причина все още не съм закупила. В първия случай (с налични платове) суетенето приключва бързо -- в рамките на няколко часа. Докато във втория -- когато се налага да поръчвам -- за няколко дни, до седмица. 
4. Разбира се, след като съм изяснила концепцията за себе си, я представям на този, който е поръчал шалтенцето. И ако всичко, което съм нарисувала и снимала (платовете), то се захващам за работа. 
Така в началото на март се появи първото за годината морско шалте. И всъщност първото кръгло, което правех. Идеята беше да се използва по-скоро за постелка за земя... Нещо средно между килимче, одеяло и активна гимнастика. Само че на морска тема. Със задължително присъствие кит! Имах пълната свобода на действие какви рибки да присъстват, цветове, изражения и всичко останало... Единствените изисквания бяха да има кит и всички елементи по шалтето-килимче да са памучни, включително ватата.   










Бях убедена (а и все още съм), че за да е интересно и забавно едно такова шалте на малка госпожица, то морските обитатели трябва да са няколко на вид и цвят... Така китът зае централно място (в най-дълбоките води), следван от шарени рибета (жълти и зелени) в умерено дълбоки води и в плитчините се намърдаха рак, октопод, медуза и морска звезда (макар не всички да обитават наистина тъкмо плитчините).  




Разбира се, всеки от тях имаше своя физиономия, памучни пипала или щипки... Важното беше да са различни по форма, цвят и размери, за да предизвикват интерес у малката госпожица-бъдеща притежателка. 



След като лицето беше готово и всички апликации завършени, остана да се сглоби с памучната вата и гърба. И тъкмо тук е мястото да отбележа, че няма по-хубава, приятна и лесна за работа материя от памучната вата. Да, тя е по-тънка от силиконовата, но... мисля, че това е субективно усещане само на първо четене. Всъщност е доста по-сбита от силиконовата и нищо чудно като грамаж да са еднакви. Защо се прехласнах така по нея ли? Защото е памук. Защото няма клечки, с които да се внимамава и да се налага да чистя. И защото капитонирането е истинско удоволствие! Разбира се, има разлика в цената между двете... Но и разликата в качеството е видима с просто око.



 И така: колко време ми беше необходимо за създаването на това килимче-активна гимнастика с диаметър 110 см? Около седмица за намисляне на идеята, рисуване и подбор на налични платове. Плюс седмица за изработването му. 
И все пак коректният отговор на въпроса е: всеки път е различно. Различен е периодът, защото всеки път идеята е нова и индивидуална; защото почти винаги се налага да купя допълнително, най-подходящите платове; и защото от рисунката до одобряването и реализирането на идеята стъпките са няколко и винаги се съгласуват с вас! И защото, разбира се, колкото повече свобода на действие имам, толкова по-широк е полетът на фантазията... но и толкова по-голяма е отговорността към очакванията ви оправдаването на доверието пред вас...
Приблизително толкова време е необходимо за създаването на едно шалте... 






сряда, 18 януари 2017 г.

reuse & recycle... или ново начало


2017-та реших, че ще бъде добра. До тук добре... Сложих началото на нови проекти. Първият за годината се оказа "съживяване на стари, но обичани материи". Какво ви е необходимо?
* добър другар, с хубави, запазени и най-вече любими му дънки (невъзможни за носене, прани, с аромат на дом и простор, събрал кварталната душа)
* чакате музата да ви споходи (или някой да ви засегне горко... както при мен се случва. Често, за да не мисля за обидата, сядам зад машината. Там сме двете, познато ми е, а и както ми каза друг приятел "чувствам се уютно като слущам да шиеш")
* после чакате да ви затрупа снега -- от онзи хубавия, лекия... 
* събирате си главата, решавате къде кой джоб би бил от полза -- за телефон, химикали, дребни парички -- и почвате да режете. Внимателно, но безпощадно! 




Добре е, разбира се, да предвидите допълнителен плат, който допълва денима. Лично мнение: карето винаги кара денима да ипъкне в целия му блясък. В случая -- едно каре, което пазех дисциплинирано вече може би почти пет години.


Хрумна ми, че би било добре, ако освен джобовете, експериментирам и използвам и оригиналните копчета, че и илиците към тях. 


И така, ден първи: капакът беше готов. 


Още два дни кроене, прекрояване, порене и отново шиене и чантата беше готова. Има тъкмо седем, различни по форма и размер, джоба: на самия капак, под него, на гърба и страниците на чантата, както и два вътрешни. А! И разбира се, връзка за ключове.


И така, драги ми, recycle чантата беше завършена, стопанката й -- зарадвана, а новата (на екс-собственичката на денима) - обещана. Дерзайте!