За правата, употребата и злоупотребата

* Ръкоделията в този блог са продукт на авторско право и учтиво моля всяка употреба на снимки, текстове или части от текстове да бъдат съгласувани на посочените начини за контакт!

email: tsvetkashka@gmail.com
mob.: +359 887 871423

понеделник, 26 октомври 2015 г.

Шалте (само) в 13 стъпки и (едва) 10 дни

Мили мои, ето каква е моята "рецепта" за шалте. Двойно (т.е., за двама, не за двойно легло), на кръпки, с бродерия, в тон със сватбата им (с основен елемент лавандула - преразказано ми бе от поръчителките, приятелки на младоженците и търпеливки с огромни сърца и вяра в способностите ми), лилаво и най-вече - лично. Специално и лично. Топла завивка за двама в техния нов живот. И така, основните съставки за подобно шалте:
* той и тя (задължително щастливи и усмихнати, независимо, че не ги познавам - така присъстват в мислите ми)
* задължително няколко приятели (обединени от усмивките им и споделените щастливи моменти на двамата) - те са експериментатори с вкус, големи сърца, търпение до безкрай, мили и невероятно позитивни (всичко това, за да не се притеснявате, докато рисувате, смятате и кроите шалтето. В конкретния случай - аз бях облагодетелствана)
* спокойствие, слънце и тишина (за да се намисли конкретното шалте, изчисли, начертае и "нарисува")
После следва... забавната част. Или: щом веднъж скицата е одобрена и харесана от приятелите на младоженците - залавям се с издирването на "липсващите" съставки. В конкретния случай издирвах лавандулен плат или пачуърк-памук с лавандулена щампа. 


Платът (и не само той, а и всички необходими по скица и предварителен план) бях открити (освен онези, които се наложи да заменя с още по-красиви), дочакани, доставени... и се започна кроенето. 



Тук е моментът да  се отбележи още една крайно необходима съставка за подобно шалте - градивната приятелска критика, относно начина на работа, дълбокомислието и вглъбяването. Оптимизирането на процеса винаги е добре дошло. Особено, когато е чиста проба приятелски съвет. (Руми, още веднъж - благодаря за приземяването! За всички , които са любопитни да видят от кого "отбира от дума един телец" - http://3patchcrafts.blogspot.bg/)



Та, процесът по изграждане на шалтето се свежда до: събиране на три реда с по три квадрата, които веднъж съшити, биват разрязани през средата си:


за да се получи основен "градивен блок" към всеки от редовете ни. 



събираме блоковете в редове (в моя случай - шест блока в ред)



гладим... непрекъснато гладим и разглаждаме: от квадратите, през блоковете, та после през бродерията, редовете и цялото лице на шалтето. Бродерията? Ммм... обмислях идеята за гергеф (но по-скоро от естество-изпитателска гледна точка, да пробвам предизвикателството), но поради липса на такъв, за захванах да я направя както знам и мога от предишни опити. С два вида крачета на машината...



и най-вече много търпение. За пет отделни, свободно ушити бродерии, с размери на блока
30 см х 30 см



След като е готово лицето на куилта, следва т.нар. "сандвич": прикрепянето на трите слоя един към друг с карфици (при все че аз използвам безопасни игли, а доста хора - просто лепило или вата с лепило. Варианти има, но не в тях е въпросът...)



Обичам тъкмо този момент от цялата борба с подобни размери куилт, защото след n-на брой почти обездвижени дни по кроене, гладене и събиране на лицето, следват няколко часа "разтягане", лазене и всякакви други причудливи стойки по събирането на сандвича.



Голямата битка идва тъкмо на финала (поне за мен винаги е така). Важно е не само как ще наумиш да капитонираш всеки куилт, а и как би се получил като пухкавина, дизайн... Да не говорим за съобразяването с рамото на машината и размера на шалтето - никога не минава без бутане, дърпане, провиране, навиване, разплитане... търпеливо, но пък силово. В края на всяко капитонирано шалте китките и лактите ми сякаш не са мои. Но пък съм щастива, че съм се преборила и този път!



Обкантването отнема също не малко време, но идеята, че си изправен на финалната права мотивира и дава нови сили...



Имах няколко дни на разположение за снимки, но слънце така и не се появи... Тъй че, драги ми, това беше голямото шалте, което подхванах да рисувам на плажа, а завърших месец и половина по-късно. Без слънце, но пък с усмивка, безкраен позитивизъм и настроение. Цветовете в крайна сметка са тъкмо толкова слънчеви, колкото ги рисувах в съзнанието си на плажа, а не както ги виждате на снимката...


Та, в този ред на мисли - не забравяйте най-важните съставки в подобен проект: усмивката и любовта, които искате човекът отсреща да усети!