Скиците в действие

От тази година се сдобих с "официален тефтер" (не скицник, тефтер! Изгубена съм без редове и квадратчета просто) за рисуване (и смятане на проектите ми). Не, че досега нямах. Имах многобройни скицнико-подобни: със спирали и без... просто листове, събрани в папка. Чертая или рисувам и прибирам в папки. Прилежно. Ако ме питате дали ги използвам повторно, отговорът е: в повечето случаи - не! Това обаче се отнася за скиците на шалтета, тишлайфери и други пачуърк-производни. Както подвързиите за книги, разбира се. Там повторната употреба на схема ме кара да греша многократно и тотално убива интереса ми. Но е хубаво да си имам схемите: за нови вдъхновения. Случва се да ги разлиствам. С умиление. Ахам...

Реших обаче не отдавна да понарисувам и някоя идея за играчка... след прасето, котката, кучето, пингвините и зайците, последваха нов вариант на жаба, подобрена версия на котка (с по-дълга опашка и по-миловидно изражение) и най-вече един звездоброец (с когото началото на "куклената серия" категорично бе сложено. Що се отнася до продължението - всичко е въпрос на време. Следват момичешки кукли и нови звездобройци. По план)

И така, рецептата за куклите гласи: малко свободно време, добра компания, подходящи моливи и подготвяне на скиците.

Одобрените варианти биват подложени на критична (домашна) оценка. И след получаване на одобрение, следва най-трудната, но пък и най-забавна част от упражнението: подбор на платове.

И другите стандартни процедури: кроене, шиене и... довършителни разни процедури. 

И чак, когато са напълно готови, се заемам с "фотосесията" им, за да могат да намерят правилния си човек (гушкав и миловиден: безкрайно подходящ за добродушните и широкосърдечните им муцунки и силиконови същности) и най-подходящия дом за тях :) 

Котакът намери стопани първи... (оказа се, че има силно развит морски дух) после короновата жаба замина (на далечно задгранично пътешествие), а звездоброецът се сподоби с топъл шал (и потегли първоначално за София... а после - където го отведе новото му семейство)

Магаречът все още ме радва... та затова понапълних корема му (по възможно най-подходящия начин).
И така... надявам се скоро да имам една идея временце за нови попълнения в редиците с муцунки и силиконови-пухени душици.