Нямам си триъгълник с 60 градусови ъгли. А много ми се щеше да шия 60-градусови триъгълници. И... реших да използвам по-дългият, но по-реалистичният в моя случай вариант - линиите ми все пак имат едни прекрасни 30 и 60-градусови пунктири, проектирани и отпечатани вероятно тъкмо за умници като моя милост... И се започна двудневна битка (за онези от вас, които не ме познават - математиката не е силната ми страна, при все че ежедневно се упражнявам покрай кръпкосването). Пресметнах, превъртях платовете, които ми се струваха най-удачни, начертах идеята и разкроих 128 бр. равностранни триъгълника за четирите подложки за хранене.
И така: за подложка с размери 30 см х 40 см, ще са ви необходими 32 бр триъгълници, със страна 10,5 см (всичко това, ако решите да повторите "невероятно сложната" за пресмятане и чертеж схема от 4 реда х 7 бр. равностранни триъгълника)
По-сложното (и неприятно очевадното за мен лично) е, ако при шиенето на редовете се застъпят връхчетата на триъгълниците. Успях да ги опазя...
И тъй като ми се вижда еднообразно и скучновато да съчетавам само два цвята, за всяка от подложките се постарах да има акцент. На "жълтата" добавих червен акцент, на "синята" - жълт, на "зелената" - син и на "червената" - зелен.
Капитонирах...
и ги подредих гордо на витрината на Ръкоделницата...
пролетни и цветни. Чакат допълнение. Тишлайфер. За да е пълна картината
Няма коментари:
Публикуване на коментар