За правата, употребата и злоупотребата

* Ръкоделията в този блог са продукт на авторско право и учтиво моля всяка употреба на снимки, текстове или части от текстове да бъдат съгласувани на посочените начини за контакт!

email: tsvetkashka@gmail.com
mob.: +359 887 871423

вторник, 26 август 2014 г.

Пачуърк разновидности

Купих си триъгълен линеал преди време. Голяма радост беше. Нищо, че го бях планувала за линеал с 60 градусови ъгли. Очевадно е, че още щом го получих установих, че не са. Нали са триъгълници? Та, понеже ентусиазмът покрай намирането му, поръчването и получаването му беше свръх... наложи се да отлежи половин година до дъската за рязане (половин година си е време достатъяно да събера главата си и след няколко успешни опити на книгоподвързия, да използвам линеала и за нещо по-голямо). Реших да е шалте. Но бебешко. Заради цветовете. Намерих нежни, свежи, ярки и идеално-бебешки (по мое мнение) платчета и се започна: рязането (3 дни), събирането (още 3 дни) и капитонирането + обкантването (тъкмо един ден). 


Това, разбира се е гърбът...


Сега ли? Сега му търся подходящото бебе, за да го завием... Радвам му се все още. И вярвам, че има някъде някое човече, което ще бъде завито тъкмо с това шалте. Пазя го, в Ръкоделницата.


И последваха и другите бебешки завивки - на квадрати. За Алисия. Особено милата, позитивна и с невереятно широка усмивка Алис, ми се довери 100 %-тово за платовете, както и способността ми да апликирам арменската азбука...


Тя, от своя страна, азбуката на мама и татко на бебе Алисия се оказаха невъзможна за разкодиране за мен загадка, но пък... многоцветна и с настроение. Вярвам, че квадратите, които приших на малката госпожица да достатъчно пъстри и ще са люпопитни и интересни съвсем скоро и за самата нея.


На Каролина-Белослава й предстоеше кръщене. А кръстницата й държеше да подари едно пухкаво детско шалте... с по детски-наивни апликации. Оказа се трудно намирането на подходящите нюанси (на полянката и небето), но все пак успяхме. 


Сложихме слънчице на полянката на малката принцеса, за да й е светло и усмихнато всеки ден.


И пчелички - за компания...


и цветчета... за да е пъстра и закачлива полянката...



И за финал ще разкажа за голямото шалте. То трябваше да е не само голямо, да носи свежо насторение с цветовете си, да е подходящо за пикник (т.е., да не пропуска влагате от поляната) и да си има дръжки - за удобство.


И тъй като нямаше начин подобни размери да бъдат събрани и капитонирани в ателието ми (борбата с гърба на шалтето особено щеше да затрудни работата ми, поради импрегнираността на материята), реших да се възползвам от наскоро споделена ми идея от приятел-куилтър: да го ушия на 4 ленти, които спокойно да капитонирам и за финал да събера... И се получи. В доста по-равностойна битка. За тези от вас, които не са се опитвали да проврат шалте с подобни размери под рамото на машината - не се шегувам. Битка си е. Докато внимаваш да не счупиш игла, да не буташ прекалено много материята, или да не издърпаш някой от слоевете така, че да се размине с другите 2 (най-често долният, та да остане при него една безболезнена за ползване, но естетически крайно неиздържана "бастичка"), все някой от другите краища успява да се свлече под ръба на масата, та опъна... да се наложи да бъде дваж по-силен...
Удовлетворението след подобна спечелена битка обаче е... огромно. А и когато съм доволна от крайния резултат... гледам с насмешка на ситуацията. Обкантвам щастлива, с усмивка. И като победител. 


Обичам нещата, които излизат изпод машината и ръцете ми. Всяко - с неговата си емоция и енергия. Това шалте обичам по особен начин. Вероятно е налудно, но мисълта, че някъде то ще побира едно цяло, щастливо семейство, действа тонизиращо и невероятно зареждащо. Повярвайте ми. Беше дълъг проект... но съм убедена, че всяка минута в него си е струвала. Както и за всеки друг подобен проект - независимо дали е бебешко шалте, единично или семейно такова, мисълта, че създаваш нещо от сърце и докато го правиш вплиташ положителната си емоция в него, ти дава сили да продължиш. Удоволствието от ръчно-създадените великолепия е неописуема. Тя просто се усеща...

неделя, 24 август 2014 г.

Триград, Аркан Хан и приятелите...

За Богородица получих нелеката задача да съчиня книгоподвързия за Мария. Мария, от "Аркан Хан". За онези от вас, които не са ходили в Триград, не са се запознали с нея, Марго, Пеци, Кая и кончетата... имате да наваксвате.
Когато преди три години Мария и семейството ни ни поканиха да участваме в "Творилница" в Триград, нямахме колебания, че отиваме. И участваме. Родопите са в сърцата на семейството ми. Триград е специален за нас по ред причини. А от няколко години си имаме поне още дузина... свързани са тъкмо с крайната част на селото. Там, където е конната база, тишината, кучетата, рекичката... и познатите усмихнати лица.
И така... идеята за книгоподвързията се зароди на мига, в който Марго (великолепната й дъщеря) ми довери, че само Мария си няма все още книгоподвързия. 
Реализацията на идеята, обаче, се оказа малко по-трудна. Два дни я преправях, кроях, чертах... и размествах пластове... за да се получи ето това:


Открих най-приказната (по мое мнение) фотография на Аркан хан (сниман през зимата, разбира се) и се помъчих да я пресъздам.

(фотография: http://www.journey.bg)

Защо избрах зимата ли? Ами, още по-приказно ми се струва усещането... Мъглата, която беше обгърнала склоновете около Аркан хан и снегът, който беше покрил поляната, че и пушещото коминче, някак силно ме привличат и всякак създават усещане за спокойствие, уют и топлина в душата.
А и да си призная - зимата не съм стъпвала там. Та, си го пожелах...


Намерих и най-подходящия книгоразделител - конче. Като за Мария. Аркан Хан, конната база. И приятелствата!