За правата, употребата и злоупотребата

* Ръкоделията в този блог са продукт на авторско право и учтиво моля всяка употреба на снимки, текстове или части от текстове да бъдат съгласувани на посочените начини за контакт!

email: tsvetkashka@gmail.com
mob.: +359 887 871423

петък, 23 май 2014 г.

10 основателни причини за шиенето на книгоподвързии

Хм... та, понеже напоследък ми е домъчняло за усмивки и розови мисли, аумих си да споделя 10 основателни причини, които продължават да ме провокират да шия подвързии за книги.
А те са:

  • Така и не успях да стана балерина. А в невръстна възраст особено много исках (банално момичешко желание. Копнеж. Уви, банална причина за тотален неуспех и обреченост на начинанието – наднормено тегло и 100 % недостиг на амбиция - моя и родителска)
  • Харесвам пчеличките и организираността им (Меда го оставям изцяло на тях. Не ми е страст). Но някак, струва ми се, все още не ми достига стройният порядък. Та, поне мога да си помечтая :)
  • Причина номер 3 е любовта ми към кучовете. Цял живот ги обичам. Винаги в семейството ми е имало място поне за едно (понякога и две, дори три... рядко повече)
  • Никога не ме е бивало в оригами упражненията. Не успях да намеря търпението в себе си да завърша цяла фигурка. Била тя и лодчица. Но пък мога да я апликирам с удоволствие.
  • Основата на книгоподвързията е като платно в главата ми. Провокира въображението ми. И ме кара да обмислям, премислям и намислям новости... И го намирам за основателна причина да продължавам да го правя - да се главоблъскам :)
  • Като дете прекарвах лятото при баба си и дядо си. Обичах да прегръщам зайчетата при тях. Недоумявах някак, че макар и пухкави и меки не са играчки, ами са съвсем живички. И ушите им съвсем не ми принадлежат. А ги намирах за „кадифени”. Сега реших, че са чудесен книгоразделител. Че дори два :)
  • Угаждам си. И ми угаждат. С шоколад. И бонбони. И всякакви шоколадови разкошотии. Веднъж дори участвах във фокус група – за да улесним производителите как и какво да подобрят в... едни там сладкишчета. Най-обичам обаче да се завия под одеяло, в неделя. С книга.
  • Веднъж видях лисичка в гората. Носеше зайче в устата си. Спогледахме се за части от секундата. И после тя, разбира се, се спотаи. Мога само да ги апликирам. Макар и наивистично. Прекрасно знам, че са диви и нямат място при питомните животни. Или на нечий врат...
  • Обичам да пиша писма. Така и не се сподобих с „непознато съветско другарче”, но пък имах дузина познати другарчета, на които изпращах и от които получавах писма. И беше чудно. И сега пиша. И ми пишат. Мейли. Писмата ми липсват, но пък комуникацията с Бг Пощи – никак. Та, затова – на книгоподвързия. Безболезнено е. И мило.
  • Така и нямах униформа в училище. И слава Богу! Достатъчно неприятна ми беше тъмносинята плисирана пола и релефният бял чорапогащник. Същият, по необясними за мен причини никога не беше удобен, напротив - винаги се свличаше. А естестически погледнато беше чисто и просто отблъскващ – особено с коленете, с които всичките ми съученички (и аз) се сподобивахме до голямото междучасие. Та, понеже нямах униформа, рядко ми се е налагало да обличам риза. Оказа се, Никак не ми отива. А харесвам. Особено мъжките. И вратовръзките – толкова чудно красив и вероятно силно неудобен препинателен знак на мъжкия костюм. Мога да си ушия, щом никога няма да нося...


П.П. Имам още стотици подобни причини да продължавам да се занимавам с това, което правя... Но засега реших да споделя едва десет :)