За правата, употребата и злоупотребата

* Ръкоделията в този блог са продукт на авторско право и учтиво моля всяка употреба на снимки, текстове или части от текстове да бъдат съгласувани на посочените начини за контакт!

email: tsvetkashka@gmail.com
mob.: +359 887 871423

неделя, 26 октомври 2014 г.

За малките, но безкрайно важни неща

За да се появи една книгоподвързия, мили мои, са нужни много неща. Нужен е точният момент и точният мотив. Нужно е търпение (според някои в големи дози), конкретна концепция и огромно желание да създадеш нещо за някого, когото най-вероятно не познаваш, но би могъл да срещнеш. Някой ден.  



Ето защо най-бавното, трудно и енергоемко решение в работата ми е именно подборът на платовете. Нямам снимки от този етап на работа, защото не позволявам на най-близките ми да ме докачат в такива моменти... Но както ми казват, изглеждам "странно" и "зомбирано", докато оглеждам платовете. Рядко съзерцанието се свежда до секунда-две и правилен подбор в конкретната работа. Често това отнема повече време и включва връщане на някои платове, подмяна с други... 


После идва забавната част - рязане, рисуване, чертане... експериментиране, кроене и шиене. Експериментите са изключително важни. Самопровокацията е жизнено необходима. 



И не преувеличавам. Често се налага да работя с пълния набор от инструменти  - двете ножици (всяка с различно приложение - за вата и дебели платове; и нежна - за по-фините елементи), моливчето (да живеят Faber Castle и великолепните им моливи), ротационния нож (другите ми "ръце") и линеалите (различни по дължина и форма, в зависимост от предназначението им). За какво са ми необходими толкова много инструменти ли? За да е възможно най-прецизна работата ми. За да стигне максимално близо идеята в главата и душата ми до ръцете ви. А иначе, както съм чувала "пачуърк може да се шие и само с ножица, без нож и линеали". Може. Но резултатът не е този, който аз преследвам.



Следват апликациите... наглед нищо особено, но всяка от тях изисква максимална концентрация, взиране и подобаваща доза уважение. За да не нарушавам контура, за да сменя конеца, за да се завърти крачето под правилния ъгъл, в точния момент... Всъщност - нищо особено, но пипкаво (за някои) занимание. За мен е по-скоро медитативна практика. 



За десерт си оставям капитонирането. Защото е истинска страст, любов и предизвикателство. Понякога ръчната бродерия слага препинателния знак в проектите ми; друг път е някой надпис (свободно писан), а често е самото капитониране - безкрайните възмоности за прошиване, които въображението би могло да съчини.


Когато намеря копчето и книгоразделителя, които отговарят най-точно на сюжета на книгоподвързията ми, проектът вече е готов. Детайлите са душата на всяко ръчно създание... Та, затова и всеки етап е толкова важен и вероятно в очите на мнозина - продължителен. 



Платовете, с които работя са предимно дизайнерски. Пристигат от най-вече отвъд океана (когато не са италиански, японски или холандски). И всички са 100 % памучни. Харесвам памука, тъкмо толкова, колкото и лена... Защото са естествени материи. Меки, създават уют в личния ми свят, а и вероятно, защото съм възпитана с любов към тези материи.
Ако ще е лен, то предпочитам да е български. Ако ще е памук за шалте или подвързия за книга обаче, то ще е дизайнерски плат. Защо съм толкова претенциозна ли? Защото:
* платовете, с които работя са специално създадени за това, с което аз се занимавам - пачуърк (най-малкото, защото някой е умувал над дизайн, нишки, качество на щампа и всичко останало, което е необходимо, за да го подпише с името си)
* като специално мислени за платове за пачуърк, нишките на памука са тъкмо толкова добре сплетени, колкото е необходимо (за да не се спере допълнително плата при следваща употреба, например)
* щампите, които красят платовете ми са не просто различни, весели, забавни и "сладки", а са и със сериозно и доказано качество (т.е., дори и след продължителна употреба няма да видите особена разлика в цветовете)
* защото практиката ме е научила, че когато използвам платове от непознати производители, се появяват неочаквани "изненади" 
* защото знам колко е важно, когато си поръчаш нещо (или просто го видиш готово и си го купиш), то  да отговаря на изискванията ти. Всичко останало би било разочароващо. 





И може би сега би ви било една идея по-ясно защо е тази налудна физиономия, при получаването на колетче с платове... Защото всеки етап от работата ми е важен. Всеки материал и елемент е обмислен и "претеглен" доколко би издържал претенциите ми. А ако все още не вярвате, че платовете, за които говоря са различни и правилните, то има едни прекрасни дами в София, които упорито избират (измежду хилядите възможни), преговарят, поръчват и се опитват да продават прекрасни дизайнерски платове. Можете и сами да проверите:
* при Кети, в магазин Дверген
* при Боряна, в магазинчето й Patchwork House
* при Ирина и колегите й, в магазин Аксиома


Великолепието в работата ми е и възможността да съзерцавам, да се разхождам (макар и недостатъчно, според изискванията ми), да се радвам на малките неща... семейството си, приятелите и слънцето...


Както и на неочакваните изненади, директно свързани с работата ми. Така, например, при последната ми поръчка на любими платове от Robert Kaufman fabrics, ударих джакпота! Цели 3 платчета с бонус сантиметри. Кой не обича подаръците, кажете ми?!


 Та, благодаря ви, прекрасни, че вече четвърта година не спирате да ми се доверявате, да провокирате уменията ми, да експериментирате с мен нови идеи и странни на пръв поглед проекти. Всъщност... от всички детайли по веригата, вие сте най-ценният. Та, да съм облякла вече толкова любими, непознати, дебютиращи и специални на сърцата ви книги.
Ще продължавам... да шия! :)