За Богородица получих нелеката задача да съчиня книгоподвързия за Мария. Мария, от "Аркан Хан". За онези от вас, които не са ходили в Триград, не са се запознали с нея, Марго, Пеци, Кая и кончетата... имате да наваксвате.
Когато преди три години Мария и семейството ни ни поканиха да участваме в "Творилница" в Триград, нямахме колебания, че отиваме. И участваме. Родопите са в сърцата на семейството ми. Триград е специален за нас по ред причини. А от няколко години си имаме поне още дузина... свързани са тъкмо с крайната част на селото. Там, където е конната база, тишината, кучетата, рекичката... и познатите усмихнати лица.
Открих най-приказната (по мое мнение) фотография на Аркан хан (сниман през зимата, разбира се) и се помъчих да я пресъздам.
Защо избрах зимата ли? Ами, още по-приказно ми се струва усещането... Мъглата, която беше обгърнала склоновете около Аркан хан и снегът, който беше покрил поляната, че и пушещото коминче, някак силно ме привличат и всякак създават усещане за спокойствие, уют и топлина в душата.
А и да си призная - зимата не съм стъпвала там. Та, си го пожелах...
Намерих и най-подходящия книгоразделител - конче. Като за Мария. Аркан Хан, конната база. И приятелствата!
Когато преди три години Мария и семейството ни ни поканиха да участваме в "Творилница" в Триград, нямахме колебания, че отиваме. И участваме. Родопите са в сърцата на семейството ми. Триград е специален за нас по ред причини. А от няколко години си имаме поне още дузина... свързани са тъкмо с крайната част на селото. Там, където е конната база, тишината, кучетата, рекичката... и познатите усмихнати лица.
И така... идеята за книгоподвързията се зароди на мига, в който Марго (великолепната й дъщеря) ми довери, че само Мария си няма все още книгоподвързия.
Реализацията на идеята, обаче, се оказа малко по-трудна. Два дни я преправях, кроях, чертах... и размествах пластове... за да се получи ето това:Открих най-приказната (по мое мнение) фотография на Аркан хан (сниман през зимата, разбира се) и се помъчих да я пресъздам.
(фотография: http://www.journey.bg)
Защо избрах зимата ли? Ами, още по-приказно ми се струва усещането... Мъглата, която беше обгърнала склоновете около Аркан хан и снегът, който беше покрил поляната, че и пушещото коминче, някак силно ме привличат и всякак създават усещане за спокойствие, уют и топлина в душата.
А и да си призная - зимата не съм стъпвала там. Та, си го пожелах...
Намерих и най-подходящия книгоразделител - конче. Като за Мария. Аркан Хан, конната база. И приятелствата!
Няма коментари:
Публикуване на коментар