За правата, употребата и злоупотребата

* Ръкоделията в този блог са продукт на авторско право и учтиво моля всяка употреба на снимки, текстове или части от текстове да бъдат съгласувани на посочените начини за контакт!

email: tsvetkashka@gmail.com
mob.: +359 887 871423

сряда, 25 септември 2013 г.

Националната изложба-конкурс по пачуърк

В случай, че някой е пропуснал или не съм му обърнала внимание, това е пост, в който ще разкажа защо отсъствах (онлайн) и не присъствах съвсем адекватно (офлайн). Поводът беше хубав. Че даже чудесен! Национална изложба по пачуърк, която Сдружение "Пачуърк БГ" (специални благодарности на Боряна Първанова за идеята, амбицията и търпението да организира подобно нещо... а ако покрай нея има и скрити джуджета - благодаря и на вас!) и "Аксиома М" (тук пък специални благодарности на Ирина Тодорова - за любовта, помощта и по мое мнение безрезервната подкрепа на шиещите пачуърк) организираха. 
Тема на конкурса нямаше. И по-добре. Как иначе ще се провокира творческото начало и възможностите на всеки участник? (Мое мнение) Но крайната цел всякак беше изпълнена (пак мое мнение... не ангажирам никого). В резултат на провокацията от страна на организаторите се получиха почти 30 невероятно креативни, различни, емоционални и изпипани, авторски творби. Някои нови, някои-не... но всички - правени с въображение, внимание и любов. На всички им личи.
За мен всяка среща с творбата на "другарче" по кръпкомания си беше почти среща със самия него. (Хм, тук ми хрумва да споделя и подкрепя идеята на Руми - за табелки с имената при срещи на живо. Всякак би ми било приятно да свържа името с творбата, стила и човека, който ги създава)
И така, журито отся и определи финалистите за изложбата. И дойде часът и денят на награждаването... 8 септември 2013 г.



Приюти ни една малка софийска галерия - "Punto ArtBazar". Малка, но пък явно достатъчно разтеглива, за да ни побере всички.


И настанаха едни веселби и запознанства - между автори, творби и авторски питиета...





докато не показаха нейно величество - голямата награда - Toyota Quiltmaster (и тук благодарим на "Аксиома М", които я осигуриха) 




И докато някои получаваха награди за добре свършена работа,


други се снимаха с подръчни оръжия... (Фотографът-куилтър, който дебютира с две творби в изложбата)



И така - голямата награда отиде при Милена Здравкова, "Gran Teatro del Liceo", поради цветово, композиционни и креативно-творчески причини. 
Уви, няма как да спестя разочарованието си, че големият победител в конкурса не напусна пределите на софийската изложба, при все уважителните причини, които бяха изтъкнати...
И все пак, по-голямата част от изложбата пое към Пловдив... 


А ето как изглеждаше изложбата при нас, в Ръкоделницата. Вероятно тук е мястото да благодаря на всички, които ни довериха творенията си да пътуват и да радват още и други хора. Запознати и незапознати със света на кръпките. Благодарение на Мина Димитрова победителите се сподобиха с "медали" - отличия. Прикрепихме личната история на всекиго към всяка от творбата му (за допълнителна информация...), както и блогове и сайтове на авторите, разлепихме плакатите, раздадохме поканите... и бяхме готови да посрещаме гости!


За нас запазихме слънчевото настроение, с което ни посрещаше долния етаж на Ръкоделницата. Защото всяка творба е различна с енергията си, с настроението си и емоцията, която предизвиква с присъствието си.  


От ръчно шитата "Цветна градина" на Маргарита Тодорова, през класическо и логично подредените "Звезди" на Мариан Бозуков, крещящата амазонска феерия на Светлозара Панайотова... до спокойните зелени "Поля" на Гергана Славчева и перфектно подредените Ню Йоркски мотиви на Боряна Първанова. 


Беше трудно да намерим правилното местенце на всеки от участниците в изложбата... и да направим така че да изпъкнат и ръчно багрените и прошити творби, и класическите пачуърк рингове, както и модерните пана...


но в крайна сметка успяхме. И Радичковите врабчета успяха да се впишат покрай една "каменна река" и 3D кубове.


Та, дори и нашето най-обикновено бюро доби "пастелни" краски, благодарение на Силвия Русева... и нейния "Класически пастелен куилт"


и получихме крайната кратина на изложбата в Пловдив...


Която беше впечатляваща не само за нас, а и за всеки един от посетителите ни. 


В това число и на бъдещите дизайнери от Техникума по облекло в Пловдив, които не само се впечатлиха и харесаха творбите ни, а и както сподели тяхна преподавателка: "цялото училище говори за вашата изложба"!


И така... неусетно, с много посещения се изтъркули седмицата. И се зададоха Нощите на музеите и галериите. Украсихме улицата. Или иначе казано - създадохме настроение и извън Ръкоделницата.


А в замяна един впечатлен посетител ни почерпи не с друго, а с дъвка "Идеал". Същата като от "едно време". И с картинки. И така - докато се упражнявахме в надуването на балончета, разказвахме и показвахме прелестите, които ни бяха доверени.




"Великолепно!", "Изумително", "Прекрасни!", "Бо-о-же" и подобни бяха най-често чуваните реплики в Ръкоделницата. Включително получихме остра и критична забележка за награждаването в изложбата. Според един от посетителите ни всички творби били дотолкова красиви, че било "несправедливо да се наградят само 3-4".


Освен изумлението, одобрението и препоръката "трябва да организирате по-често такива различни и красиви изложби", както и "Ами, покажете ги и в други градове, за да видят повече хора красотите ви", успяхме да организираме и медийна подкрепа. С огромна помощ от другарчета...


Благодаря специално на Aspekti.info за подкрепата, която ни оказаха като отразиха първи новината за изложбата ни: "Пъстра изложба-конкурс по пачуърк отваря врати в Пловдив". 
За съжаление не успяхме да се сдобием с телевизионното представяне на изложбата ни, но пък Руми успя да организира интервю за в. "Труд" и да намери онлайн варианта му... от който се разбра, че "Не само Васко е кръпка"?! Явно и други има... :)



И не на последно място - можем да се похвалим с международно, професионално и критично посещение. Критично от гледна точка на критик, а не с критично отношение. Напротив, Дьонди Варади (Унгария), следеше с огромно любопитство и широка усмивка разказа ми за всеки един от изложбата. Беше чела Радичков, прехласна се от ръчно-багрените платове, както и ръчно-шитите куилтове. Но особено внимателно и с любов разглеждаше работите на мъжете-представители на групата по пачуърк... Както самата тя сподели "особено интересни за мен са куилтовете, направени от мъже или деца. Енергията им е различна". 
А аз съм доволна, че успяхме да съберем всички тези различни творби и автори под един покрив. И се надявам, че гостуванията на изложбата ще продължат. Защото, както чух и споделих вече "трябва да се показват повече такива различни и красиви неща"!