За правата, употребата и злоупотребата

* Ръкоделията в този блог са продукт на авторско право и учтиво моля всяка употреба на снимки, текстове или части от текстове да бъдат съгласувани на посочените начини за контакт!

email: tsvetkashka@gmail.com
mob.: +359 887 871423

сряда, 28 август 2013 г.

Лабиринти

Виждам лабиринти от както прочетох "Физика на тъгата". Прочетох си я доста след излизането й и разбира се, съм обсебена. От книгата. И автора. И съм благодарна, че има книги като тази, та да ни въвличат и завъртат, и съвсем да ни откъсват от всичко и всички. Поне докато ги чете човек. 
И така, съвсем логично и очаквано, се породи идеята ми за книгоподвързия-лабиринт (която ще претърпи метаморфози, усещам го)... и след като пъзелът вече беше реализиран :)
Тази конкретно отиде при изключително специален човек. С благодарност. Не само моя :)


Освен това, представяте ли си, да се сблъскам с щастието да намеря (съвсем случайно) плат на лабиринтени тунели... и да го подмина?! Изкачах го търпеливо да измине дългия път от онлайн магазина на братята американци, през техните пощи, до "колетното" на нашенските (добре познати) БГ Пощи, митническия им отдел, обяснения пред недоумяващата митническата инспекторка (?!) "за какво са ми тези парцалчета?"... но чакането определено си заслужаваше!


И така, стиснала пакетчето с платчетата от братска Америка и с рояци идеи в главата си, започнах да кроя и режа...


Докато не получих тази и още няколко (а и други ще има) чудни книгоподвързии! Тази... чакаше реда си от месеци. И съм щастлива с крайния й вариант.
А шалтето, мили мои, беше предвидено за цветен лабиринт... Предвид стеклите се непредвидени обстоятелства около него обаче, (а най-вече лиспата на достатъчно бял плат) доби малко по-различна форма. И идея. "Разпикселирах" лабиринта. (Първоначалната схема беше тотално преначертана, разместена и пресметната отново). Поне разпикселиран изглежда в главата ми. Нюансите на цветовете (които толкова ме грабнаха) все така се вплитат един в друг... но не под очертанията на лабиринт... 

размери: 150 см х 200 см

И така получих моята "дъга-лабиринт", уважаеми...


Разчупих и гърба... 


Завъртя го барабанът на пералнята и е готово за показване... от септември - в Ръкоделницата :)

събота, 24 август 2013 г.

Кърпата за хляб - част от сватбен подарък

В моята къща печем хляб... От дете обичам онзи специфичен аромат на прясно изпечено хляб, а ако може да е поръсен и с чубрицата на баба, цена няма да има. Обичам, разбира се и вкуса на токущо разтопено масалце... чревоугодническа работа.
В случая обаче, трябваше да ушием сватбен подарък. Една мила девойка (която за пореден път ми се доверява... Дар, благодаря сърдечно!) ще кумува. И след като ми разказа подробно за сватбата, младоженците, мястото и колко всъщност са близки, а колко далече всъщност ще пътуват младоженците (отвъд океана, естествено), решихме да им измайсторим (съвместно, с общи идеи) кърпа за хляб и книгоподвързия. Кърпата за хляб съвсем символично, макар че знае ли човек... и оттатък океана все някой пече хляб. А може би и в домашни условия?!

 кърпата: 100 % памук
размери: 50 см х 70 см

И тъй като сватбата щеше да бъде на едно от емблематичните места от историята ни (н.Калиакра), по идея на бъдещата кума трябваше да включа и някои характерни символи... както и се вижда. Моя милост добави контура на хлябчето... 


А вътрешната страна на кърпата (тази, с която се предполага, че ще се обгръща прясно изпечения хляб) оставих изчистена. И все пак добавих логото, което младоженците са избрали за своя ден. 


Остана единствено да извадим хляба от фурната и да снимам готовата кърпа


и отблизо...


За книгоподвръзията се спряхме на вълни и морски пръски... за да напомня за мястото на сватбения ден...


И за да е докрай изпълнена мисията, добавихме глаголическите букви на младоженците (на гърба на книгоподвързията)...
Няма да крия, че са ми далечни като идея сватбените тържества, булчинските еуфории и всичко, което гостите определят като "празнична атмосфера", но пък и би било лицемерие от моя страна, ако скрия, че беше истинско удоволствие да си представям аромата и вида на прясно изпечен хляб, увит в неговата специална кърпа... на няколко хиляди километра от тук. И от нас.
Та, понеже "горчиво" не мога да се изкривя да пожелая на щастливите Л+Р, предпочитам да им пожелая да им е "сладко" и умиляващо дълги години!

петък, 23 август 2013 г.

За вълнообразните линии, вълноломите и преломите в моите кръпки (или - за Деня на отворените врати и Националната изложба по пачуърк)

Днешният пост реших да е едновременно припомнящ (за минали красиви събития) и напомнящ (за бъдещи такива). Или с други думи: най-вече ми се иска да ви разкажа за "Деня на отворените врати" (от преди повече от месец - денят беше 8 юни, мястото - София, с любезни домакини "Аксиома-М"), както и за предстоящата Национална изложба-конкурс по пачуърк (Сдружение Пачуърк БГ организира национална изложба-конкурс по пачуърк, която ще се проведе в периода 2-11.09.2013 в галерия Пунто Арт Базар, на ул. Юрий Венелин 2, гр. София. Изложбата ще може да бъде разгледана всеки ден (без неделя) от 10:30 до 19:30 ч. ). А не на последно място ще ви покажа моето участие в изложбата (види се, егото на телеца е силно, щом още първата фотография е "участие в изложба", но ще простите някои характерни черти в характера...). А най-вече ми се иска да ви разкажа като как стигнах до "прозрението" за вълните, вълнообразните форми на шиене - иначе казано: моите текстилни вълноломи.
П.П. Хронологията на разказване ще бъде разбъркана (справка - няколко реда по-горе, ключови думи: его, телешко)


 материи: памук / памук-полиестер
размери: 39 см х 47 см

И така, уважаеми, това пано е моето представяне в Националния конкурс-изложба по пачуърк. Носи името "По пътя" и е по-скоро свързано със златистите житени (и неожънати) полета и контаста с гранитено-сивите нюанси на небето, на които се наситих това лято, отколкото с героите на Дж. Керуак (макар че, винаги съм харесвала и този роман на Керуак). Обичам да пътувам. Обичам и контрастите на май, но и тези на юни никак не отстъпват. Прекрасни са червените макове на май на фона на тюркоазено-синьото небе на месеца... така, както и неожънатите златисти поля, на гранитено-сивото юнско небе. Някак естествено и безкрайно логично ми се вижда да ги прорязват (а и свързват) самотните и отдалечени един от друг елетропроводи. Далекопроводи. Далеко-проводи... 


А тазгодишният юни беше "рекордьор" по брой на гранитено-сиви, купесто-дъждовни облаци и небеса. Запечата ми се. Особено при едно от юнските ми пътувания. Толкова, че реших да го покажа от текстил. Уших му рамка, с няколко ушички. Снимах го и зачаках първоначалните резултати за конкурса-изложба.

Вероятно е добре все пак да включа и малко предистория, както и обещах. С главни действащи лица - отново едни мили дами, другарчета от групата на неанонимните шиещи, "Пауърк БГ". Събирането е "Денят на отворените врати", с любезен домакин "Аксиома М".


Боряна Първанова, мили, мои!... обяснява и показва с хирургическа точност тънкости на капитонирането (ръкавиците са важна част, нищо, че като ги сложим предизвикваме шегаджийски коментари. Поне моя милост :))

Боряна Първанова, Patchwork House  


Румяна Лафчиева обяснява техниката "paper piecing". За Руми обикновено нещата са "много прости". И "лесни".

Румяна Лафчиева, 3patchcraft



Моя милост показваше собствени методи за шиене на апликации...


А Мина Димитрова обясняваше тънкости в шиенето на пачуърк (и не само) чантите.

Та, ето тук си е времето и мястото да добавя, че тъкмо благодарение на Руми и нейните подробни обяснения, както и насърчаващи думи (от типа на: "много е лесно, ще видиш"), реших да пробвам най-сетне вълнообразни линии. Да експериментирам в криви. Не само ми хареса, ами и доста се "пристрастих". 


Започнах с корабчета, защото морето ми се виждаше тоолкова далечно, а така ми се искаше да е другояче.


И така: първи опит - книгоподвързия с корабчета...


намерих им и подходящият книгоразделител - рибар в лодка, при това с уловена риба :) 


пожелах им "наслука" и "попътен вятър" и ги пуснах да пътуват към новите им собственици


И продължих с "кривите"...






Този път дойдоха под формата на вятърни мелници. Някак холандски в главата ми... Поредната дестинация, чакаща реда си за посещение...


Последваха житните класове, сивите облаци и контрастните далекопроводи. На книгоподвързия обаче


Разбира се намерих им един фенер за книгоразделител... все пак забелязах, че жиците на трафопоста на преден план някак свършват. Макар и нелогично и странно. Та, за да не остава четящият "без ток", предпочетох да помогна с газена лампа :)




И така... пътуванията и кривите линии дотолкова ми се услаждаха (особено приятно ми стана и поради факта, че прекратих, макар и временно вероятно, пошлите имитации на апликираните ми идеи, които забелязвам от известно време насам у една девойка, претендираща да създава авторски книгоподвързии), че се стигна и до серията с пътни знаци.


Серията се ограничи засега до две пътешествия, но никога не се знае кога ще продължи...


Така че... Внимание, мили мои...


независимо, че всичко е в зелено-пролетната гама...


свежо е...


и сте с предимство...


дори и в лавандуловите поля...


Все пак не се знае до кога... И няма ли пак да дойдат сивите облаци и неожънатите класове от паното?!
П.П.П. Не, няма повече да идват. Освен ако не решите да дойдете да ги видите на живо в галерия "Пунто Арт Базар", в София... или съвсем скоро и в Ръкоделницата в Пловдив. Но по въпроса за Ръкоделницата и какво предстои да правим там през септември - скоро...

сряда, 7 август 2013 г.

Бебешко-кръпкосана серия

 Бебешките серии са ми особено любими (за тези от вас, които вече са чели подобни редове - дълбоко съжалявам за повторението. Обаче - фактите говорят сами за себе си). Имах сериозна поредица от бебоци, чийто нужди трябваше да бъдат внимателно разгледани, обмислени и задоволени. Проект номер едно беше иницииран от една безкрайно търпелива, позитивна и насърчаваща дама (Невена, благодаря сърдечно!). Трябваха ни джобарник, играчка и чанта (за мама) с общи мотиви. Посред лято може ли да се мисли за нещо различно от море... риби и всякакви морски обитатели?!



И така - рибата-джобарник. Замислих се, че освен двата реда стандартни джобове, би могла да се използва и гръбната перка (обичам да им намирам приложение на този тип малки детайли) - та затова й приших две тематични (рибешки) копчета и я превърнах в малко джобче (за биберон или друга малка, но полезна бебешка вещ).



Новото издание на Сийка и компания (рибоците-дрънкалки) бе провокирано тъкмо покрай този проект.


И за финал - чантата на мама. С много вътрешни и външени джобове, регулируема дължина на дръжката, рибешко копче и разбира се, риба. 


на капака...


 И в отворено положение...


както и в пълен комплект

Същевременно една жабешка история чакаше реда си. И бебето си (девойка, която вече би следвало да се е появила на белия свят.) Жабите трябваше да са влюбени, та се наложи да прибегна до жабешка романтика - с макове и други цветя.


А всъщност бебешко-забешката чанта беше изключително специална. Защото... мамата, която ще разхожда тъкмо тези жабоци е провокатор на най-най-първата такава бебешка чанта. Благодаря, Агайна! Със здраве!


ето я чантата отблизо


и поглед под капака


както и към задължителния бебешки джоб


Мария е едно прелестно създание,  което още не знае, че подготовката за посрещането й е почти приключила.



и така - гърбът на шалтето й: с размери 87 см х 136 см.


както и отблизо