За правата, употребата и злоупотребата

* Ръкоделията в този блог са продукт на авторско право и учтиво моля всяка употреба на снимки, текстове или части от текстове да бъдат съгласувани на посочените начини за контакт!

email: tsvetkashka@gmail.com
mob.: +359 887 871423

събота, 23 февруари 2013 г.

Св. Валентински работилнички... по болярски

Мисля си, че ако преди повече от 200 години някой беше опитал да обясни на Джон Пембъртън, че черната напитка, която създава не само ще бъде разпознаваема в целия свят, ами и доста продаваема (пак в световен мащаб), вероятно горкият той, би взел пророка си за... сбъркан.
Та, си мисля със същата сила на логиката (като екс-потребител и пристрастен фен на същата черна газирана работа :)), че ако преди няколко години някой ми беше казал, че след време моя милост и всички ние (екипът ни) от Ръкоделницата ще организираме работилничка и ще участваме в "team-building" събитие на "Кока-кола"... та, вероятно би ми се сторило несериозно. 
Уви, пак със закъснение (този път доста по-малко от последното ми такова) ще ви разкажа за тазгодишния Св. Валентин на Ръкоделницата и авторите в нея. 
В кратце: получихме отговорната задачка да съставим план за работилничка, да изработим материалите, да участваме и обучим около 50 усмихнати и позитивни човека как да пришият, избродират, изрежат, залепят и нарисуват... своите чанти (или както любезно ги нарича моя милост- еко-торби, прекрасни за пазар, но и за всякакви други цели). 
И така... действие първо за нас протече в кроене, рязане, ушиване, подлепяне, плетене, плъстене, иглонабиване... и така, докато се сдобихме с точния брой чанти и необходимите ни апликации към тях (тук е мястото да кажа, че без невероятното рамо и всеотдайност на Весито, Нако, Дианчето и Гери, тази работилница нямаше как да се случи. Благодаря ви, мили мои!).
 После тръгнахме на пътешествие... 


И стигнахме до Арбанаси... само на няколко километра от болярците :)


и се захванахме за работа: едни да помагаме с режем, подлепянето и гладенето... (моя милост)


 други да помагат с пришиването на иглонабивните вълнени макетчета (Нако и Дианчето)


 трети пък направо нямаха нужда от нас... само им трябваше свобода да развихрят въображението си... и да прекроят и доукрасят помощните апликации...


 и така докато едни пишеха и крояха...


 други направо рисуваха...


 тук доизвайваме 3D вълнената бутилка "Кока-кола" :)


 а тук Весито се радва от разстояние на бродеровъчните умения на участниците в работилничката ни :)


 Гери дава допълнителни пояснения за маркерите и двойно подлепващото (вероятно :))


 като цяло обаче... имаше доста усмивки :))


 и старание...


 и нестандартни дизайнерски решения...


 както и не дотам нестандартни...


 няма как да не усетите усърдието просто...


 и креативността...


 и цялата емоция...


 с които постигнахме това...


 и това...


 разбира се, и това... :)


И смея да твърдя, че въпреки на пръв поглед нелеката и мъчна задачка на участниците, всъщност тя (задачката) се оказа забавна и съвсем не страшна...


 за никого...


 така де... с усмивка преборихме дори и ютията


 и независимо дали с общи усилия...


или напълно самостоятелно...


 всички се справиха повече от великолепно!



 и бяха... щастливи (както и ние - винаги е удоволствие да провокираш нечия усмивка)


 и ето ни трите грации...


че дори и четирите (Дианчето, Весито, моя милост и Гери - отляво на дясно)... в края на работилничката
 

че някои дори успяха и да позират с "чуждите чанти"...



А тази ви я оставям за последно... от рубриката "героите са уморени"

И все пак... уверявам ви, това беше най-наситеният на емоции Св. Валентин, който съм имала. От положителните емоции. Онези, които викат усмивката на лицето. Е, да... денят ми започна чудно, но пък приключи великолепно! 
Трябва ли да споменавам, че сме благодарни на организаторите, че ни потърсиха, довериха и преобърнаха деня ни (в хубавия смисъл на едно преобръщане)?! Трябва. Благодарим! 
А вечерта след работилничката ли? Посветихме я на Трифон Зарезан... Все пак, два празника в един - кой да пренебрегнем?!

неделя, 10 февруари 2013 г.

Отчет за... петмесечието

Мили мои... случайно попаднали и не толкова случайно отворили блога ми,
отчетът за петмесечието гласи: есенен handmade day (посветен на куклите и Кукления театър), няколко пачуърк шалтенца, доста подвързии за книги, усмивки, четения в Ръкоделницата, много нови хора, рисуване с акрилни бои... и още много усмивки. Много!
За да не съм отегчаваща, но пък да съм достатъчно подробна... прилагам повечко снимков материал и по-малко текст.



Влакчето... го направих на един дъх, без подробна скица, без молив и гума, без да го пресмятам, коригирам, задрасквам или с други думи казано - без обичайния процес, през който минавам, при създаването на  едно шалтенце. 


Случи се спонтанно и ми е едно от любимите неща за 2012-та. Още повече, че намери един прекрасен бебок, когото да обгръща...



в гръб...


Книгоподвързиите претърпяха няколко трансформации... и "вмешателства" (тук визирам вълнено-памучната симбиоза, която съвсем трайно и естетически се наложи като елемент от процеса по създаването на книгоподвързиите). Но съвсем накратко - запазиха предназначението си: отиват при book lover.



По повод вълнено-памучните въпроси... реших да приложа една от съвсем последните книгоподвързии (както единодушно достигнахме до консенсус вкъщи - за любителите на вампирски романи :))


 Половин глава чесън (била тя и сух плъст) винаги е добре дошла срещу "зли сили"...

 

а ако и тя не помогне... вероятно трябва да се прибягва до "тежката артилерия" (или просто гърба на книгоподвързията)


Малко преди края на слънчевите дни финландският модел на кръпките биде трансформиран... в шведски :)


И отпътува при Алма... в Скандинавието. Но не и преди да изпробвам любезно споделения метод за рисуване и щампиране с акрилни бои...


Ще ми се да вярвам, че колкото слънце събра тъкмо този квадрат с апликация за Алма, всичкото ще отиде при нея... под формата на усмивки и топло одеяло.



разбира се, има и цветя по него... както и рунически символи...


и задължителен географски елемент...


В последствие се оказа, че феновете на корабчетата (или корабо-пътешествениците) са се намножили сред другарчетата ми. Което съвсем логично доведе до издирване на подходящото копче, платове и всичко необходимо за ушиването на калъф за таблет...


с корабни мотиви...


 и неопренче...

 

За онези от вас, които са отделили време и на предходните ми постове, кецовете няма да им се видят непознати. На всички вас, които за пръв път попадате на блога ми или сте се разминали с предходния пост - това е допълнение към моливника "One direction" и кецовете като чудна апликация и елемент от закопчаването на чанта, моливник и т.н.


Стела е притежателка и на моливника и чантата, която би следвало да побира всичките й необходими вещи - телефон, ключове, портмоне и... още нещо :)




Имах удоволствието също и да "участвам" в кръщене. По-скоро да съпричаствам към подготовката на кръстниците - трябваше да подготвя съвсем символични торбички, в които родителите да съхраняват кичурчета от косите на новопокръстените си ангелчета...

 
Цветовете подбрахме тематично и съвсем символично с кръстницата... За да са почти толкова усмихнати и весели като двамата кръщелника :)



На Бела и Мия пък ушихме шалтета с възглавнички...


еднакви и различни по своему...




 за да са щастливи в новия си дом...




Появиха се и две прекрасни дами... които решиха да ми поверят не само цветово, а и стилово... създаването на бебешка чанта... с балон. Към която добавихме и дрънкалка. Балон. С кош. И за да е съвсем шарено и щураво, реших да добавим две дрънкали в играчката - в балона и в коша.



 и се получи слънчев комплект...


 макар и с някой друг облак...










Покрай  моливниците... намерих още художници-футболни фенове...




И все така... продължавам (благодаря ви) да бъда предизвикана, да предизвиквам и най-вече да съм щастлива... докато дочакаме пролетта. 


Едно ми е такова мартенско и цветно... нищо, че първо трябва да минем през Св. Валентин и всички сърчица на света :) После обаче... ще дочакам щърковете, а дотогава съм решила да ви информирам по-честичко над какви новости работя. А те са не малко...