За правата, употребата и злоупотребата

* Ръкоделията в този блог са продукт на авторско право и учтиво моля всяка употреба на снимки, текстове или части от текстове да бъдат съгласувани на посочените начини за контакт!

email: tsvetkashka@gmail.com
mob.: +359 887 871423

четвъртък, 31 октомври 2013 г.

Три години по-късно

"Три" като число ми е някак специално. От дете. Не съм суеверна (уж), обаче като дете все се намираше покрай мен някой, който да каже, че трябва да се изядат, например 3 парчета торта "за щастие". Не две, три трябва да са. Три това, три онова... и така, днес реших да ви се похваля с третия "рожден ден" на блога.
Да си призная, когато преди три години съвсем спонтанно реших да подаря на една приятелка текстилна подвързия за книга (и то шита от самата мен - аз, която според някогашната ми другарка по "Трудово", от 4-ти клас ме анатемоса, че "никога няма да се науча да шия"), та тогава, преди три години не подозирах дори, че шиенето ще се превърне в повече от хоби. Че ще имам моя шевна машина, че дори две. Че ще преследвам цветчета, флагчета, точки и всякакви интересни десени памук. Че ще обръщам внимание на ивата плат и после ще преследвам новините от дизайнерите на платове.




Изобщо много неща не подозирах. Не подозирах и че ще имам 72 последователя на този блог (искрено ви благодаря!), както и че ще има толкова много други хора, които да четат понякога и по нещичко, което пиша тук. От невероятни места - от Холандия до Япония, през Канада и Турция... до Израел и Русия. Благодаря ви, че въпреки липсата на превод на нещата, все пак посещавахте и посещавате блога! Тук е мястото да отбележа, че успях да се преборя с приложението "google преводач". Три години по-късно можете и да прочетете нещо от мен :)
Три години по-късно самата аз имам още една книгоподвързия :) И шалте. Подвързията - шита от безрезервната подкрепа вкъщи (Съпруг), шалтето - шито за него (отново Съпруг). Шалтетата не ги броя. И затова се грижи той. За мен остава удоволствието да помня всяко едно като емоция, идея, преживяване, търсене и намиране... човек, който го е поръчал и човек, при когото е отишло. И независимо дали са във Франция, Финландия, Норвегия, България или Германия (пропускам Белгия, Щатите и другите "чужбини", за да не се отплесвам прекалено), всяко от тях си има неговата емоция, негова история и негови лични послания (които съм нарочила). На квадрати или не, апликирани или само кръпкосани, за дечица или възрастни - благодаря ви за доверието  и търпението за създаването на всяко едно от тях!

Водните кончета, които заминаха за Канада

Великолепната Фелиция и нейните бебешки комплекти - шалте, играчка и чанта за мама

Филип Карамелски се повива с автомибили... някъде в Германия

Най-голямото засега (като размер) пачуърк предизвикателство... за което Кети (Dvergen Artz) имаше сериозна заслуга - най-вече с подкрепата, вдъхновението и разбирането за любовта към Kaffe Fassett. Схемата на шалтето първоначално трябваше да спазва негов модел, но не устоях. Никак не мога да спазвам готови модели или да работя с шаблони. Та, и тук се получи така - преправих цялата схема и включих всичките си математически познания, свързани с квадрати и правоъгълници... само и само да не се повтарят блоковете, а и да не са като онези "по учебника" на Kaffe Fassett.

Шалтето на Алма пък замина за Норвегия


Три години по-късно повече от 2000 човека ме подкрепят и във фейсбук... И на вас благодаря, разбира се! Непрекъснато пиша и отговарям някому (а ако някой от вас все още не е получил отговор, бъдете снизходителни, моля. Старая се. Имам тефтер със задачи - специално подбран да се побира в раницата на фотоапарата). 
Спрях да броя моделите на книгоподвързиите на 200. Преди повече от година. Но продължавам да ги правя. С още по-сериозно отношение, непрекъснато търсеща подходящите: платове, разделител и копче. Защото детайлите и отношението към тях за мен самата говорят много. Всичко. Детайлите са любимата ми част от това, което върша.



















Три години по-късно виждам доста повече хора, които шият подвързии за книги. Някои модели разпознавам като свои, други съм виждала у други автори. Важното е, че все повече хора подвързват книгите си. И искат да имат специална книгоподвързия, защото някоя книга им е специална. За тях самите. По техен начин.
Три години по-късно никак не съм сама в начинанието си. А сме екип ръкоделчески (и фамилна "мафия"). В Ръкоделницата. И срещаме хората, които се радват на нещата ни, и се стараем да научим всеки, който има желание на това, което и ние можем.



Нямах три торти на рождения ден на блога, но пък имах трима прекрасни приятеля, които споделиха тортата, както и членовете на семейството ми, без които нямаше да има malukindian такъв, какъвто го има сега. Да казвам ли, че и те бяха трима? :) 
Три години по-късно моята приятелка, заради която започна всичко, се сподоби с нова подвързия за книги. На рождения й (ни) ден. Третият лабиринт с книга, който уших - беше за нея.






Три години по-късно има няколко публикации за мен, malukindian, книгоподвързиите и кръпките, които шия. И няколко участия в телевизии (но за тях по-подробно вероятно ще пиша скоро).
Три години по-късно продължавам да получавам безрезервно доверие от вас, подкрепа и благородно разрешение да експериментираме със собствените ви творения ("Лулу" е жив пример за това. Огромно благодаря на Петя Кокудева за позволението да апликирам Лулу на чанта. Разбира се, специална чанта. За специален фен на Лулу.)




Три години по-късно моливниците, джобарниците и чантите за бебоци и техните майки стават все повече на брой, идеи и собственици.



















Три години по-късно от сърце благодаря и за снимките, които ми изпращате... 


с подвързиите, които съм направила от сърце за вас... и книгите ви...


и с всички други реализирани ваши, мои и общи хрумвания... 

Благодаря!

сряда, 25 септември 2013 г.

Националната изложба-конкурс по пачуърк

В случай, че някой е пропуснал или не съм му обърнала внимание, това е пост, в който ще разкажа защо отсъствах (онлайн) и не присъствах съвсем адекватно (офлайн). Поводът беше хубав. Че даже чудесен! Национална изложба по пачуърк, която Сдружение "Пачуърк БГ" (специални благодарности на Боряна Първанова за идеята, амбицията и търпението да организира подобно нещо... а ако покрай нея има и скрити джуджета - благодаря и на вас!) и "Аксиома М" (тук пък специални благодарности на Ирина Тодорова - за любовта, помощта и по мое мнение безрезервната подкрепа на шиещите пачуърк) организираха. 
Тема на конкурса нямаше. И по-добре. Как иначе ще се провокира творческото начало и възможностите на всеки участник? (Мое мнение) Но крайната цел всякак беше изпълнена (пак мое мнение... не ангажирам никого). В резултат на провокацията от страна на организаторите се получиха почти 30 невероятно креативни, различни, емоционални и изпипани, авторски творби. Някои нови, някои-не... но всички - правени с въображение, внимание и любов. На всички им личи.
За мен всяка среща с творбата на "другарче" по кръпкомания си беше почти среща със самия него. (Хм, тук ми хрумва да споделя и подкрепя идеята на Руми - за табелки с имената при срещи на живо. Всякак би ми било приятно да свържа името с творбата, стила и човека, който ги създава)
И така, журито отся и определи финалистите за изложбата. И дойде часът и денят на награждаването... 8 септември 2013 г.



Приюти ни една малка софийска галерия - "Punto ArtBazar". Малка, но пък явно достатъчно разтеглива, за да ни побере всички.


И настанаха едни веселби и запознанства - между автори, творби и авторски питиета...





докато не показаха нейно величество - голямата награда - Toyota Quiltmaster (и тук благодарим на "Аксиома М", които я осигуриха) 




И докато някои получаваха награди за добре свършена работа,


други се снимаха с подръчни оръжия... (Фотографът-куилтър, който дебютира с две творби в изложбата)



И така - голямата награда отиде при Милена Здравкова, "Gran Teatro del Liceo", поради цветово, композиционни и креативно-творчески причини. 
Уви, няма как да спестя разочарованието си, че големият победител в конкурса не напусна пределите на софийската изложба, при все уважителните причини, които бяха изтъкнати...
И все пак, по-голямата част от изложбата пое към Пловдив... 


А ето как изглеждаше изложбата при нас, в Ръкоделницата. Вероятно тук е мястото да благодаря на всички, които ни довериха творенията си да пътуват и да радват още и други хора. Запознати и незапознати със света на кръпките. Благодарение на Мина Димитрова победителите се сподобиха с "медали" - отличия. Прикрепихме личната история на всекиго към всяка от творбата му (за допълнителна информация...), както и блогове и сайтове на авторите, разлепихме плакатите, раздадохме поканите... и бяхме готови да посрещаме гости!


За нас запазихме слънчевото настроение, с което ни посрещаше долния етаж на Ръкоделницата. Защото всяка творба е различна с енергията си, с настроението си и емоцията, която предизвиква с присъствието си.  


От ръчно шитата "Цветна градина" на Маргарита Тодорова, през класическо и логично подредените "Звезди" на Мариан Бозуков, крещящата амазонска феерия на Светлозара Панайотова... до спокойните зелени "Поля" на Гергана Славчева и перфектно подредените Ню Йоркски мотиви на Боряна Първанова. 


Беше трудно да намерим правилното местенце на всеки от участниците в изложбата... и да направим така че да изпъкнат и ръчно багрените и прошити творби, и класическите пачуърк рингове, както и модерните пана...


но в крайна сметка успяхме. И Радичковите врабчета успяха да се впишат покрай една "каменна река" и 3D кубове.


Та, дори и нашето най-обикновено бюро доби "пастелни" краски, благодарение на Силвия Русева... и нейния "Класически пастелен куилт"


и получихме крайната кратина на изложбата в Пловдив...


Която беше впечатляваща не само за нас, а и за всеки един от посетителите ни. 


В това число и на бъдещите дизайнери от Техникума по облекло в Пловдив, които не само се впечатлиха и харесаха творбите ни, а и както сподели тяхна преподавателка: "цялото училище говори за вашата изложба"!


И така... неусетно, с много посещения се изтъркули седмицата. И се зададоха Нощите на музеите и галериите. Украсихме улицата. Или иначе казано - създадохме настроение и извън Ръкоделницата.


А в замяна един впечатлен посетител ни почерпи не с друго, а с дъвка "Идеал". Същата като от "едно време". И с картинки. И така - докато се упражнявахме в надуването на балончета, разказвахме и показвахме прелестите, които ни бяха доверени.




"Великолепно!", "Изумително", "Прекрасни!", "Бо-о-же" и подобни бяха най-често чуваните реплики в Ръкоделницата. Включително получихме остра и критична забележка за награждаването в изложбата. Според един от посетителите ни всички творби били дотолкова красиви, че било "несправедливо да се наградят само 3-4".


Освен изумлението, одобрението и препоръката "трябва да организирате по-често такива различни и красиви изложби", както и "Ами, покажете ги и в други градове, за да видят повече хора красотите ви", успяхме да организираме и медийна подкрепа. С огромна помощ от другарчета...


Благодаря специално на Aspekti.info за подкрепата, която ни оказаха като отразиха първи новината за изложбата ни: "Пъстра изложба-конкурс по пачуърк отваря врати в Пловдив". 
За съжаление не успяхме да се сдобием с телевизионното представяне на изложбата ни, но пък Руми успя да организира интервю за в. "Труд" и да намери онлайн варианта му... от който се разбра, че "Не само Васко е кръпка"?! Явно и други има... :)



И не на последно място - можем да се похвалим с международно, професионално и критично посещение. Критично от гледна точка на критик, а не с критично отношение. Напротив, Дьонди Варади (Унгария), следеше с огромно любопитство и широка усмивка разказа ми за всеки един от изложбата. Беше чела Радичков, прехласна се от ръчно-багрените платове, както и ръчно-шитите куилтове. Но особено внимателно и с любов разглеждаше работите на мъжете-представители на групата по пачуърк... Както самата тя сподели "особено интересни за мен са куилтовете, направени от мъже или деца. Енергията им е различна". 
А аз съм доволна, че успяхме да съберем всички тези различни творби и автори под един покрив. И се надявам, че гостуванията на изложбата ще продължат. Защото, както чух и споделих вече "трябва да се показват повече такива различни и красиви неща"!