ОМ... и дзен

Днес реших да споделя колко е важно човек да получава подкрепа... особено, когато е неуверен. Иде реч за началото на моите ръкоделия... исках да ушия 1001 неща, но ставаха бавно, с грешки и трудничко... Работата е там, че всеки път, всяко ръкоделие намираше своята градивна критика (от семейството и приятелите ми), после намираше притежател, а после трябваше да премисля грешките, да превъзмогна телешкото его, да благодаря на всички, които изкритикуваха (и продължават) ръкоделията ми и да се захвана със следващото. 

Елка Шен е една от милите ми другарчета-колежки, на която дължа сериозен принос за увереността си в ръкоделничката :)) Та, тъкмо поради тази причина, бях намислила подарък, персонален. За нея. Трябваше да е за рождения ден (началото на декември... уви, пропадна), после го прекръстих на "коледен подарък" (и с него се провалих), но в крайна сметка започнах 2012-та с подарък на Елчето. Скромен и малък, но пък обмислян, премислян и сърдечно изпълнен. Плик-органайзер за "нещата" из чантата й. Онези, които никога не са "на място". Сигурна съм, че почти (?!) всеки има такива. 

И така... измайсторих на Елчето плик, с размери около 20 см х 15 см (ширина х височина)

Напълно памучен, персонализиран и машинно "щампован"...

отворен...

и отблизо...

И ако за плика мога да твърдя, че беше дзен... да го обмислям и майсторя, то паното, което замислих и успях да реализирам за Мина, беше направо наелектризирано енергийно :))

Осени ме преди няколко дни, а часове преди поредната йога практика успях да го нарисувам, нарежа и ушия...

"ОМ"... на санскрит...

размерът на полето със символа "ом" е 30 см х 30 см

а размерът на цялото пано - около 40 см х 40 см

И е напълно памучно (ако изключим пресованата вата): в голямата си част американ (към който съм така привързана) и други памуко-производни. Има си и прикрити закачалки, нали все пак е пано? :)