Кардио-чанта...

Имаше преди години един полезен и много сладък сайт... за еко-чанти... По-скоро, торби за пазар. Бяха ръчно правени, с бродерийки, от американ... и най-най-обикновени. Тъкмо моята страст. Обичам еко-чантите за пазар (нищо, че все още като си ги вадя в магазина ме гледат странно. От време на време и получавам одобрителни отзиви от касиерките:))) Но не поради тази причина се захванах с конкретната еко-торба. За еко-чантите скоро смятам да отворя специална секция и да експериментирам... с варианти на закопчаване, събиране, апликиране и т.н. Конкретната беше замислена първо на апликация, после търсех приложение на апликацията... Понеже адресатът ми е особено мил на сърцето, попитах чинно - отхвърлихме няколко варианта и понеже (странно защо?) ми поръча да ушия "елече" (което определено не е по силите, вкуса и възможностите ми), се заех с изненадваща еко-кардио-чанта. Чанта, защото девойката (и тя като мен) носи такива навсякъде, кардио, защото отговаря на бъдещата й професия (почти е добутала до края на кардио-специализацията си), а "еко"... защото е фен на памучни и естествени материи. 

Мдам, та така се пръкна ето тази торбичка:

С размери прилични... и достатъчно удобни да поберат както продуктите на другарчето от покупка, така и поне няколко А4-формат нещица... Или с други думи - около 30 см х 40 см (ширина х височина). Дължината на дръжката - около 30 см. 

За апликацията (както и за самата чанта) използвах само 100 % памук. Макар че не съм напълно убедена "американът" дали е точно в тази графа, но всякак е от памучните :))

Гърбът е изчистен... като изключим "кардиограмата"... чиято достоверност (както и тази на сърцето) не оспорвам особено... Просто гледах да не приключва :) затова свързах кардиограмата от лицето с тази на гърба (все пак е подарък за професионалист).

А, да... добавих и още една - "мини"... като обкантващ акцент...

Да, разликата между моите най-обикновени еко-пазарски торби и тази е, че си има хастар, с няколко джоба. Винаги ми е липсвал лесният достъп до телефон и портмоне при моите пазарски чанти. Реших да компенсирам. И съм доволна от резултата.

А съм истински щастлива, че моето-кардио другарче си хареса торбичката, че даже го води и на някакво професионално събиране... при други кардиолози и сърце-любители :)))

П.П. Скоро, предполагам, ще ме споходи музата и за други от серията чанти... с кардио-апликациите засега спирам.

Конь... или както се казва в песента who's gonna ride your wild horses?

Една изключително търпелива приятелка ми поръча преди време (доста време) чанта и подвързия с кон, за една друга нейна приятелка, коневъдка и любителка :) Копитните по принцип са ми проблем, независимо чифтокопитни или не :))) Та, с конския проект се изчаквахме взаимно и нейсе, преди десетина дни успях! Завърших ги и ги проводихме на доволната им собственичка :)))

И все пак, да си разкажа за тях: книгоподвързията е до голяма степен памучна - като основа използвах док, за хастар- памук, а за апликацията (сиреч, негова милост Росинант) - хасе. Размерите са за стандартна книга, или 24 см х 16 см (височина х ширина). Росинант се оказа неоседлан и неопитомен (съдейки по надписа, който реших да му избродирам), но пък е подкован (седейки... по книгоразделителя). Le voila:

Who's gonna ride your wild horses? Или с други думи: Росинант в целият му блясък...

и книгоразделителят...

"Ел Росинанте" на чанта... с размери (чантата, разбира се) 30 см х 35 см х 7 см и регулируема дръжка, с максимална дължина 120 см. Като материи: дънков плат за чантата, полиестер (за хастар), памук и изкуствена кожа (за самия кон и неговата грива). Закопчава се с копче... и разбира се, има няколко удобни и лесно достъпни джоба.

В отворено положение, например... с акцент на джобчето... за късмет :)

с акцент на копчето...

и поглед отвътре...

както и в комплект...

Росинант замина да бъде опитомен... и доколкото знам са щастливи заедно... с новата си стопанка :)))

бухал, рак и пингвин... на играчки

Почти като "орел, рак и щука", ама не точно... От доста време се каня да се ушия играчка... А особено провокирана се почувствах след визитата ми при Кети и Теа, в "Тийкет" (за онези, на които не съм разказала - едно вълшебно, шарено и зареждащо място... магазинче за ръчно шити пачуърк фантазии... а какви играчки и платове имат... но това е обект на друг пост). Та, след като най-сетне преди около месец и половина успях да запомня адреса на Кети и Теа, та после чак и ги намерих... се срещнах със силиконовия пух. Голяма мания. И голям кеф за работа. Мдам, та, сподобих се преди месец и половина със силиконов пух, заредих батерийките за две седмици на моренце и се започна мини-серията "играчки".

Започнах с бухал... понеже имаме някакво особено отношение в моето семейство към бухлоподобните... събираме ги всякакви. А и първите апликации ми бяха бухльовци, та... и първата играчка излезе крилата :)

Бухльо е висок около 10-12 см и горе-долу толкова достига размахът на крилата му :))) Освен коремчето и очичките, които са памучни, крилцата, тялото и човката са велурено-памучни. Едно такова мекичко велурче, което в магазина за платове упорито наричат памук ?!

и един по-близък портрет...

И понеже само една играчка-за кого по-напред?... продължих с пигвин... Винаги съм обичала походката, фракоподобната окраска.... красота!

le voila!

При него всичко, с изключение на човката (гумирана една материя) е памук и хасе. Висок е колкото бухала - около десетина сантиметра, с размах на крилцата - пак толкова. 

След него дойде ракът... памучено-поларен. И червен. Разбира се.

така... ето го и него... :))) осмокраков... за съжаление, за сега от осмокраците само до този съм се престрашила. Може би някой ден ще опитам октоподени фантазии... от плат...

и "дружината" заедно... отпътуваха преди няколко дни за Кърджали, където имат отговорната и изключително важна мисия да забавляват и радват малка Михаелка :)))

...

моливник... или нещо полезно за след 15 септември

Имам една малка приятелка-художничка. Живее във Варна и според както ми описват нейните родители (художници също), в една мансарда точно под звездите... Има си котак и обича да рисува, да твори разни пластелинови и други животиняци, при все че последния път като се видяхме дружно разучавахме една количка (някакъв странен състезателен модел). Та, по същество: понеже, тази моя приятелка, наскоро направи изложба (макар и детска), реших, че около светлата ученическа дата не би имало нищо по-подходящо от нещо... художническо. Моливникът първоначално беше замислен за престилка (за по-голямо удобство докато рисува), но в крайна сметка, доби форма и вид на моливник, който при добро желание би могъл дори да бъде окачен на стена.

В голямата си част е дънков, подплатен е за твърдост, с апликации от памук и памук-полиестер. Събира 24 цвята художнически аксесоари (моливи, флумастри или пастели).

Моливникът на Ирка... е с приблизителна дължина - около 85 см, както и приблизителна височина 26 см. 

и детайл... къде и как ще бъдат разположени флумастрите...

и друга гледна точка

както и в гръб...

както и в събрано състояние...

Следващият моливник определено ще бъде скъсен, както и надписът променен (в зависимост от името на новия художник)... Ако и вие сте го харесали, пишете ми, ще уговорим точния брой на цветовете, флумастрите и всичко останало! 

А сега, отиваме да рисуваме... :))

шестоъгълници... продължението

Винаги съм харесвала пачуърк шалтетата на шестоъгълници... Едни шарени и пъстри, и геометрични и правилно подредени... Дотолкова, че докато завършвах голямото шестоъгълно шалте (2,00 м х 2,20 м), вече имах идеи какви още подвързии искам да ушия... на шестоъгълници, разбира се. Започнах с червена... после по Стендалски, реших да продължа с черна, която избледня в бежова, за да приключи (засега) веригата в синьо. И така, получиха се 4 пачуърк подвързии, три от които усилено си търсят собственици... 

Червената:

Всички подвързии са памучни, на памучна основа... или памук-лен, памук-полиестер... с юталин, вместо вата... и разбира се, книгоразделител

и са с размери 24 см х 16 см (височина х ширина)

en face...

и детайл...

Черната:

лице...

и детайлче...

отвътре...

en face...

Беж: (или единствената със стопанин)

 гърба...

 и лицето... закопчаваме с ластик

бежовата подвързия замина за Созопол... да си дири стопанин покрай Аполония?! 

детайл... или копчето!

и en face...

И така... остана да наснимам и синята, за да я покажа най-после и нея... Дотогава... са свободни червената и черната. Засега :)))

Маски, градини и принцове разни...

Много се чудех дали като отделни постове или наведнъж да публикувам следващите книгоподвързии... И мисля, че последното мнение надделя... Май и заради факта, че всяка от тези подвързии замина за Созопол и може би вече е намерила собственика си.

И все пак- по реда от заглавието: маски

лицето... а иначе, за подвързията, мога да кажа, че е малко по-висока от стандартните и по-широка от тях: 25 см х 18 см

и гърба... а като материи: памук, изкуствен велур, док

закопчава се с копче... и ластик

с книга...

Вариант 2: градина или както се казва на самата подвързия keep working

keep working... връзваме с връзки... 100 % памук и памукопроизводни

en face... с размери 25 см х 18 см (височина х ширина)

и отвътре...

Вариант 3: Le petit prince

книгочанта... лице

гръб...

разделителят...

en face... с размери 24 см  х 16 см (височина х ширина)

И така, мили хора, това бяха едни от последните книгоподвързии, които изфабрикувах и изпратих на Тита и Лили. Надявам се, ако все още не са им намерили дом, да им помогнат... в обозримо бъдеще! :)))

Бухльовци...

Чантата с бухалите е нова, но и стара... всъщност, тъкмо с бухльовците започнах заниманието с чантите... Горе-долу година по-късно след най-най-първата ми чанта ме потърси Калина... Харесала си бухльовците и решихме да повторим "експеримента" от преди година. Не я изплаши зеблото за хастар, дори напротив... поиска същия хастар. 

Захванах се с чантата... като се стараех максимално да се доближава до оригинала. И все пак, получиха се някои съществени разлики (за добро, разбира се):

* подплатих допълнително дъното и страниците на чантата (за да стои доста по-лесно права)

* подлепих капака (разбира се, за твърдост... определено се получи по-сполучливо)

* добавих халки и катарамка (не знам точния термин) на дръжката - за да е регулируема

* брандирах я... и я пратих на Калина с много, много топли чувства и пожелания да й носи само усмивки!

или с други думи казано: "преди" и "сега"

чантата на Калина - en face...

с размери: 30 см х 35 см х 7 см (ширина х височина х дълбочина) и максимална дължина на дръжката: 120 см.

и материи: "ямболен" (за основа), памук, хасе (за апликациите), панама (за апликация), зебло (за хастар), филц (за подсилване)

от вътре...

и с "модел"... временно... преди да отпътува при собственичката си...

Според мейлите, които успяхме да разменим с Калина... чантата е получена, харесана и грижливо съхранявана! :))) 

Да й носи само усмивки... на Калина :))